Прочетен: 356 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2007 14:52
<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/">
<img alt="Creative Commons License" style="border-width:0" src="http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/3.0/88x31.png" />
</a>
<br />This
<span xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" href="http://purl.org/dc/dcmitype/Text" rel="dc:type">work</span> is licensed under a
<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/">Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 License</a>.
Франсоа Вийон
Умиращият има право да говори
част 2
Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 4)
- Живота ни защо опропасти?
- Защото тъй на мен ми предвеща
Сатурн – ориса ми безброй беди.
- Безумие! Спомни си мъдростта
на Соломон! Какво гласеше тя?
”На мъдрия, че ум при ум отива,
звездата му е винаги щастлива.”
- Но аз пък вярвам в лошия си час,
което ми е всъщност лайтмотива.
- Ще млъкна. – Мога и без твоя глас.
167. Какво ли мога да им дам
на болниците в тоя град?
Съвсем е неуместно, знам,
да дразня болен и сакат.
Ала не един богат
каквото имах ми прибра,
а мойте мощи в тоя свят
не струват пукната пара.
169. Попадналите във приют
деца не са за мене бреме.
Да утеша си давам труд
пропадналите в днешно време.
Какво ли не за тях проблем е
и друго май не им остава –
ще слушат, дявол да ги вземе,
урока, който им се дава!
172. Аз искам истината стара
да чуете сега от мен:
Изпива всичко каруцаря
във зимна нощ и в летен ден,
но както никой грош спестен
не дава плод като овошка,
така и за човека непочтен
в живота днеска няма прошка.
173. Балада за поучение на тръгналите по лош път
Какъвто да си ти, дори
с подправен зар да си играл,
фалшификатор на пари,
измамник много свят, без жал,
чрез индулгенции обрал,
къде отиват ти парите,
които си безсрамно крал?
Във кръчмите и по жените!
Танцувай, скачай, пей, свири
като безсрамен шут на крал
измисляй фарсове, игри,
на празненства и карнавал
разсмивай и чети морал,
събирай парса по стъгдите…
Отива всичко що си сбрал
във кръчмите и по жените!
Такива мерзости презри!
На работа отдай се цял:
коси, жъни, копай, ори,
ако в училище си спал,
с труд селски би забогатял.
Но житото си от кръстците,
нима не би го пропилял
във кръчмите и по жените?
Костюм и всеки свой парцал,
и ризата си от плещите,
носи ги без да ти е жал
по кръчмите и на жените!
Баладичен спор между сърцето и тялото на Вийон (куплет 5)
- В живота вярваш ли? – С усмивка крива.
- Измъчвай се, но имай цел красива!
- Тука мене никак не ме бива.
- От ум и разум бягаш. – Тук съм аз.
- Науката е като златна нива.
- Така ли? – Ако все на зле отива,
ще млъкна! – Мога и без твоя глас.
174. Говоря вам, деца безброй,
зло за духа, лек за плътта!
Пазете се от оня зной,
във който ще горим подир смъртта!
Избягвайте опасността,
живейте някак по-добре!
И запомнете мисълта:
Един ден всеки ще умре!
176. Не е шега! Какво тежи,
че някой имал е късмета
във меко ложе да лежи,
да хапва печени прасета,
да се налива с питиета
и да танцува до забрава?
Умират всички като псета,
а тя – вината си остава!
177.Виж тези черепи зъбати,
които в костниците са се сбрали!
Били са всички магистрати,
сановници и генерали,
а може би пък и хамали?
Какви? Мъже или жени?
Ще различиш ли кардинали?
Кой може там да прецени?
180. Ах, всички тия мъртъвци
да ги похваля ми е драго.
В палати служили, в дворци,
те за общественото благо
залагали са мило, драго,
и всеки виждал се е свят!
Сен Доминик дано сега го
прости – поне на оня свят.
182. Песен:
Поел обратно от затвора,
където бях съзрял смъртта,
съдбата пак ме връхлетя
и ме преследва без умора!
А мислех, както всички хора,
че се е навилняла тя,
поел обратно.
Сред буря бях, но почва втора,
решена ми е участта;
във Божията доброта
дано намеря аз опора,
поел обратно!
192. Накрая, в Сент Авоа навеки,
трупът ми да се закопае.
Ала за да ме вижда всеки,
с мастило да се начертае
лика ми. Не да се вае!
Мастилото е по на сгода.
За гробница? Не. Всеки знае,
че тя ще натежи на пода.
193. След туй, над гроба с моя труп,
без глупости и суета,
да се напише надпис груб.
Да се използват за целта
каквито и да е неща:
чер камък, сажди…тъй все пак
ще се запази паметта
за смахнатия, груб, глупак.
194. Епитафия:
Почива тука мъченик,
сразен от бога Купидон:
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
Земи си нямаше, ни кон,
а всички собствени неща -
постеля, маса, хляб – с поклон
на близките си завеща.
196. Да звънне, от стъкло излята,
Жаклин, голямата камбана.
Отколе на човек душата
му трепва, щом е разлюляна.
И пръсва мрака, като пяна.
Камбаната все тъй се мята,
и битки, злоба, дори урагана,
изчезват бързо от Земята.
Балада за обесените
О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли –
ако към нас добро сте проявили,
над вас самите Бог ще се смили.
Висим шестима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга,
но ето я – вони и се разлага
и всяка кост на пепел се руши.
Да се присмеете, не се полага,
молете се за нашите души!
Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Молете се за нашите души!
Христе, пази ни със мощта си блага,
че адът, който паст към нас протяга,
да ни погуби може щом реши...
Насмешка никой в думи да не влага,
молете се за нашите души.
205. Заключителна Балада
Тук дългото си завещание
приключва бедният Вийон.
Звън чуете ли от камбани,
значи най-накрая със подслон
се е сдобил и той. Поклон!
Бе мъченик в любов и глад,
но не издаде нито стон,
разделяйки се с този свят.
Любовниците му в изгнание,
като дръглив и мършав кон,
го пратиха без колебание
да скита сам и без подслон.
И няма храст или пък клон,
на който той да не раздра отзад
едничкия си панталон,
разделяйки се с този свят.
Раздаде той от състрадание
и сетния си стар балтон.
Умирайки, за изтезание,
пронизан от Амур, Вийон
бе сякаш срязан със трион.
От любовта, все още млад,
бе изцеден като лимон.
Разделяйки се с този свят.
Във разрез със добрия тон,
на ваша милост тъй познат,
гаврътна чаша вино Морийон,
разделяйки се с този свят.
Този текст е опит за драматизация на трудовете на Франсоа Вийон, направен от Петър Мелтев по време на работата му с Джанин Вунче във "Велико Артс Център"
При тази работа са използвани части и идеи от преводите на :
Васил Сотиров
Кирил Кадийски
Пенчо Симов
Иван Н. Иванов
както и като помощно средство английските варианти на текста, направени от:
Peter Dale
Louis Simpson
правата върху горния текст са собственост на Петър Мелтев, според лиценз номер 3 на creative commons: http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/
В ТОЗИ ЧАС...
ПРОЧЕЛ ГО ВЪВ ЗАХЛАС -
ВИЙОН ОТНОВО Е СРЕД НАС-
А ВАМ,СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЕН,
ЖЕЛАЯ ВАШИЯ ПЕГАС
ДА Е СЪС РИМИ ВЕЧНО НАТОВАРЕН:
14.04.2007 22:54
Kristian (deto se zapoznahme wecherta sled towa, deto prepodawa prawo, deto bil super partnjor w publikata etc. etc. - a, i Hambara w Sf, deto podozrjahme, da se poznawame ottam.)
christian.takoff@gmail.com
